Прости ми! За правописните грешки.

За липсата на рима.

Прости ми! За думите човешки.

За страстта, която понякога има.

Прости ми! За черния диамант.

За това, което няма да ти дам.

Прости ми! За мнимия гигант.

За нежния вятър натам.

Прости ми! За душевните изблици.

За простотата на тези чувства.

Прости ми! За пустотата на сърдечните улици.

За стихийните безчувства.

Това е моят послепис.

Не очаквам да ме викаш на бис.

На сбогуване.

Пак при старото тъгуване.