9 июн. 2009 г., 17:26

П.С. На сбогуване

597 0 0

Прости ми! За правописните грешки.

За липсата на рима.

Прости ми! За думите човешки.

За страстта, която понякога има.

Прости ми! За черния диамант.

За това, което няма да ти дам.

Прости ми! За мнимия гигант.

За нежния вятър натам.

Прости ми! За душевните изблици.

За простотата на тези чувства.

Прости ми! За пустотата на сърдечните улици.

За стихийните безчувства.

Това е моят послепис.

Не очаквам да ме викаш на бис.

На сбогуване.

Пак при старото тъгуване.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Изгубена Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...