9.06.2009 г., 17:26

П.С. На сбогуване

595 0 0

Прости ми! За правописните грешки.

За липсата на рима.

Прости ми! За думите човешки.

За страстта, която понякога има.

Прости ми! За черния диамант.

За това, което няма да ти дам.

Прости ми! За мнимия гигант.

За нежния вятър натам.

Прости ми! За душевните изблици.

За простотата на тези чувства.

Прости ми! За пустотата на сърдечните улици.

За стихийните безчувства.

Това е моят послепис.

Не очаквам да ме викаш на бис.

На сбогуване.

Пак при старото тъгуване.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Изгубена Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...