Падащи звезди
Падащи звезди по лицето ми,
падайки, мигновено умират,
малка капка обля сърцето ми
и невидимо времето заспива.
Падащи звезди смирено се губят,
играят си вълшебно в косите ми,
ухаят на далечни галактики
и се смеят звънливо в очите ми.
Виждам се... В тях се оглеждам
и нещо си аз пожелавам,
дали ще е прощаващо, нежно,
или ще е греховно наказано.
Желание, от звезди обсебено,
на тях се уповавам във мислите,
тайничко във мен приютени,
зная, не идват от нищото.
Падащи звезди във нозете ми,
бавно с ръце ги обгръщам,
гледам нагоре в ефира копнеещо
и на всемира лицето поглъщам.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Силвия Все права защищены
