Senni (Силвия)
162 1968
Jan 8, 2008, 9:43 AM

Падащи звезди 

  Poetry » Phylosophy
691 0 19

Падащи  звезди  по  лицето  ми,

падайки,  мигновено  умират,

малка  капка  обля  сърцето  ми

и  невидимо  времето  заспива.

 

 

Падащи  звезди  смирено  се  губят,

играят  си  вълшебно  в  косите  ми,

ухаят  на  далечни  галактики

и  се  смеят  звънливо  в  очите  ми.

 

 

Виждам  се... В  тях  се  оглеждам

и  нещо  си  аз  пожелавам,

дали  ще  е  прощаващо,  нежно,

или  ще  е  греховно  наказано.

 

 

Желание,  от  звезди  обсебено,

на  тях  се  уповавам  във  мислите,

тайничко  във  мен  приютени,

зная,  не  идват  от  нищото.

 

 

Падащи  звезди  във  нозете  ми,

бавно  с  ръце  ги  обгръщам,

гледам  нагоре  в  ефира  копнеещо

и  на  всемира  лицето  поглъщам.

© Силвия All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??