Jan 8, 2008, 9:43 AM

Падащи звезди 

  Poetry » Phylosophy
758 0 19
Падащи звезди по лицето ми,
падайки, мигновено умират,
малка капка обля сърцето ми
и невидимо времето заспива.
Падащи звезди смирено се губят,
играят си вълшебно в косите ми,
ухаят на далечни галактики
и се смеят звънливо в очите ми.
Виждам се... В тях се оглеждам
и нещо си аз пожелавам,
дали ще е прощаващо, нежно,
или ще е греховно наказано. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Силвия All rights reserved.

Random works
: ??:??