24 нояб. 2007 г., 09:40

Паднали листа

751 0 18
От клони мрачно падали листа
и чул се вик, настъпил пак покой.
А химн запели влюбени сърца,
под клони врекли се, тя и той!

И тези клони, смътно пребледнели,
бленували си тайна да узнаят,
на млада плът, току-що разцъфтяла,
усмивка дяволита, те да разгадаят!

А слънчев лъч дарил им вечността,
политнал с бляна, излъчил светлина.
А пъпка пролетна прегърнала света,
целунали я с жадни устни, паднали листа!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мариола Томова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...