15 февр. 2013 г., 21:57

Падналият ангел

1.6K 0 10

 

Дълго мълча. Мисли скачаха, бягаха

зад барикада от принудени оправдания.

Много търпя, а думите чакаха

да известят своите жалки послания.

 

После крещя, та тишината кънтеше.

Проклина стократно тези бели криле…

Рано сякаш запя,  а сърцето туптеше,

тя получила бе чифт човешки нозе.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Анна Станоева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Човечкеее, кхххх...
  • ???
    Кххх
    Както и да е...
  • Анна, ти имаш потенциал, но се опитваш да го прилагаш доста
    свободно-на границата на възприятията на читателя. Да така е по-лесно за въображението ти, но не и за онези които го четат.
    Намали малко, само малко оборотите и ти гарантирам, вдигане на левела.
  • Благодаря за обратната връзка!
  • Анна ти имаш потенциал. Но се опитваш да го прилагаш доста широкообхватно и на границата на възприятията на читатела. Да така е по-лесно за въображението ти, но не и за онзи отсреща, който ще го чете.

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...