Падналият ангел

Поэзия » Другая

1.6K 0 10

Дълго мълча. Мисли скачаха, бягаха

зад барикада от принудени оправдания.

Много търпя, а думите чакаха

да известят своите жалки послания.

После крещя, та тишината кънтеше.

Проклина стократно тези бели криле…

Рано сякаш запя, а сърцето туптеше,

тя получила бе чифт човешки нозе.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Незабравима (Кремена Стоева)

Човечкеее, кхххх...

2013-05-18T22:16:58+03:00
Човек (Анна Станоева)

???
Кххх
Както и да е...

2013-05-18T15:34:17+03:00
serg8011 (Сергей)

Анна, ти имаш потенциал, но се опитваш да го прилагаш доста
свободно-на границата на възприятията на читателя. Да така е по-лесно за въображението ти, но не и за онези които го четат.
Намали малко, само малко оборотите и ти гарантирам, вдигане на левела.

2013-03-25T13:39:01+02:00
Човек (Анна Станоева)

Благодаря за обратната връзка!

2013-03-25T10:40:34+02:00
serg8011 (Сергей)

Анна ти имаш потенциал. Но се опитваш да го прилагаш доста широкообхватно и на границата на възприятията на читатела. Да така е по-лесно за въображението ти, но не и за онзи отсреща, който ще го чете.

2013-03-22T21:04:20+02:00