Падналият ангел

Poetry » Other

1.6K 0 10

Дълго мълча. Мисли скачаха, бягаха

зад барикада от принудени оправдания.

Много търпя, а думите чакаха

да известят своите жалки послания.

После крещя, та тишината кънтеше.

Проклина стократно тези бели криле…

Рано сякаш запя, а сърцето туптеше,

тя получила бе чифт човешки нозе.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Незабравима (Кремена Стоева)

Човечкеее, кхххх...

2013-05-18T22:16:58+03:00
Човек (Анна Станоева)

???
Кххх
Както и да е...

2013-05-18T15:34:17+03:00
serg8011 (Сергей)

Анна, ти имаш потенциал, но се опитваш да го прилагаш доста
свободно-на границата на възприятията на читателя. Да така е по-лесно за въображението ти, но не и за онези които го четат.
Намали малко, само малко оборотите и ти гарантирам, вдигане на левела.

2013-03-25T13:39:01+02:00
Човек (Анна Станоева)

Благодаря за обратната връзка!

2013-03-25T10:40:34+02:00
serg8011 (Сергей)

Анна ти имаш потенциал. Но се опитваш да го прилагаш доста широкообхватно и на границата на възприятията на читатела. Да така е по-лесно за въображението ти, но не и за онзи отсреща, който ще го чете.

2013-03-22T21:04:20+02:00

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0