Падналият ангел

15 feb 2013, 21:57

Poesía » Otra

1284 0 11

Дълго мълча. Мисли скачаха, бягаха
зад барикада от принудени оправдания.
Много търпя, а думите чакаха
да известят своите жалки послания.
После крещя, та тишината кънтеше.
Проклина стократно тези бели криле…
Рано сякаш запя, а сърцето туптеше,
тя получила бе чифт човешки нозе.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Падналият ангел

Искате да прочетете повече?

Propuestas