15 feb 2013, 21:57

Падналият ангел

  Poesía » Otra
1.6K 0 10

 

Дълго мълча. Мисли скачаха, бягаха

зад барикада от принудени оправдания.

Много търпя, а думите чакаха

да известят своите жалки послания.

 

После крещя, та тишината кънтеше.

Проклина стократно тези бели криле…

Рано сякаш запя,  а сърцето туптеше,

тя получила бе чифт човешки нозе.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анна Станоева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Човечкеее, кхххх...
  • ???
    Кххх
    Както и да е...
  • Анна, ти имаш потенциал, но се опитваш да го прилагаш доста
    свободно-на границата на възприятията на читателя. Да така е по-лесно за въображението ти, но не и за онези които го четат.
    Намали малко, само малко оборотите и ти гарантирам, вдигане на левела.
  • Благодаря за обратната връзка!
  • Анна ти имаш потенциал. Но се опитваш да го прилагаш доста широкообхватно и на границата на възприятията на читатела. Да така е по-лесно за въображението ти, но не и за онзи отсреща, който ще го чете.

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...