15.02.2013 г., 21:57

Падналият ангел

1.6K 0 10

 

Дълго мълча. Мисли скачаха, бягаха

зад барикада от принудени оправдания.

Много търпя, а думите чакаха

да известят своите жалки послания.

 

После крещя, та тишината кънтеше.

Проклина стократно тези бели криле…

Рано сякаш запя,  а сърцето туптеше,

тя получила бе чифт човешки нозе.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анна Станоева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Човечкеее, кхххх...
  • ???
    Кххх
    Както и да е...
  • Анна, ти имаш потенциал, но се опитваш да го прилагаш доста
    свободно-на границата на възприятията на читателя. Да така е по-лесно за въображението ти, но не и за онези които го четат.
    Намали малко, само малко оборотите и ти гарантирам, вдигане на левела.
  • Благодаря за обратната връзка!
  • Анна ти имаш потенциал. Но се опитваш да го прилагаш доста широкообхватно и на границата на възприятията на читатела. Да така е по-лесно за въображението ти, но не и за онзи отсреща, който ще го чете.

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...