18 сент. 2019 г., 14:35

Падналият ангел 

  Поэзия » Строгие формы
783 6 7

Скалите, там, не са скали... във камък

самият Бог крилете ми превърна

за да потъна в своя грях без пламък

и с полет в рая да не се завърна.

 

А езерото, тука, ще тежи

от моите сълзи докрай солено.

И в дупката, в която то лежи

е тялото ми мъртво, несъмнено.

 

Сърцето си изгубих с вековете

в терзания безспир, от самотата.

И носят ме безцелно ветровете

в света човешки, не на небесата.

 

Остана само тя - душа една,

за да изкупи цялата вина.

© Асенчо Грудев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??