Падналият ангел
Скалите, там, не са скали... във камък
самият Бог крилете ми превърна
за да потъна в своя грях без пламък
и с полет в рая да не се завърна.
А езерото, тука, ще тежи
от моите сълзи докрай солено.
И в дупката, в която то лежи
е тялото ми мъртво, несъмнено.
Сърцето си изгубих с вековете
в терзания безспир, от самотата.
И носят ме безцелно ветровете
в света човешки, не на небесата.
Остана само тя - душа една,
за да изкупи цялата вина.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Асенчо Грудев Всички права запазени
