След себе си оставих само капки кръв по огледалото -
нито стих прощален, нито светъл спомен.
Когато отминавах, знаех, студ ще ме обгърне цялата -
тоя студ вековен, тоя студ гробовен.

Не бягам, а напускам твоя празен свят и обещания!
Мразех, търсех, чаках този миг последен,
във който ще напусна свойте мисли и страдания -
своя демон черен, своя дух повреден.

Смъртта е като пясък - ситен прах, останал прсз годините,
пази своя тайна, скръб навява нощем.
Сред облаци ще скитам - сива, стара, скучна като Зимата -
страх от студ за тези, що са живи още...