9 мар. 2010 г., 12:20  

Пак

567 0 2

Мое влюбено нежно сърце,

пак разпръсна,

раздърпа душата

твойте тънички нерви,

артерии,

венички! 

 

Мое влюбено нежно сърце,

пак раздра тишината!  

 

Мое влюбено нежно сърце,

пак присвиваш

до бяло

на топчица мускула!

Пак подскачаш,

загубило ритъма!

Пак не спиш,

неспокойно изхълцвайки!

Пак се луташ! 

 

Мое влюбено нежно сърце,

не разбра ли -  

за теб е опасно

да изхвръкваш  от гръдния кош,

да опитваш да литнеш,

да се пробваш да пееш

на струните на душата! 

 

Мое влюбено нежно сърце

колко още ще губиш разсъдък,

а после ще страдаш! 

 

Мое влюбено нежно сърце,

мой приятелю...

 

 

Публикувано във:

 

в-к Уикенд 4-10 юни 2016

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Павлина Гатева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...