Пак аз съм лошата. За кой ли път.
Словата ти са камъни от прашка.
Протрити от галошите, болят
нозете на горката Пепеляшка.
В огнището пресяла пепелта.
С душа едничко с гълъбите близка.
Отваря тя очи в реалността,
кристалната пантофка май я стиска.
Стотици неизпратени писма,
изгаря сред огнище разжарéно.
Принцеса Пепеляшка е сама...
Горещо е, а толкова студено...