Patrizzia (Надежда Ангелова)
2050 18104
19.06.2018 г., 14:23 ч.

Пак аз съм лошата. За кой ли път.... 

  Поезия » Друга
571 6 29

Пак аз съм лошата. За кой ли път.
Словата ти са камъни от прашка.
Протрити от галошите, болят
нозете на горката Пепеляшка.

 

В огнището пресяла пепелта.
С душа едничко с гълъбите близка.
Отваря тя очи в реалността,
кристалната пантофка май я стиска.

 

Стотици неизпратени писма,
изгаря сред огнище разжарéно.
Принцеса Пепеляшка е сама...
Горещо е, а толкова студено...

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • вярно, че така се казват най- достоверно истините, пускам фенерчето!
  • Кой казва, че се шегуваме?
  • Шегувайте се вие, но ще взема да пусна нещо от плачевния ми период, от миналия век, да видите колко добро сте натворили.
  • И правим поразии всякакви, но е весело! 😅
  • Тук сме, поправяме счупени светулкови фенерчета, даваме метли назаем, кърпим криле....Вещерска ни работа. Свети, Светулчице! Можеш!
  • Колко ми е познато чувството. Особено днес.Но ще пробвам съвета на Синьото цвете.Добре,че ви открих.
  • Благодаря, Силвенце!
  • Въздействащо е, Наде!
  • Благодаря, Магьоснице!
  • "С душа едничко с гълъбите близка.
    Отваря тя очи в реалността,"
    една друга Пепеляшка - в една друга приказка и Ти - уникално различна и находчива във внушението!
  • Лия!!! Благодаря, Влади!
  • Съвременна поетична приказка за Пепеляшка. Майсторски написана! Поздравления и от мен!
  • Оооо, Наде, това наистина е така, колкото и да не ми се иска да го призная! Напред и нагоре е най-точната максима. Ние никога няма да бъдем удобни за всички... важно е да бъдем себе си...ако сме просто мебел, която е удобна за сядане, какъв е смисълът...ние сме живи, дишащи сили, с нас светът става и е по красив.
  • Лия! Когато престанеш да бъдеш удобен, ставаш лош.Плащаш цената и продължаваш.Напред и нагоре!
  • Да пресееш пепелта от изгорели чувства, и душата да е сива като гълъбовите пера, реалността да блъска по клепачите и да болят очите от светлината , кристалната обувка като една мечта не само да е тясна, но сърцето напъхано в нея да крещи: Пусни ме, искам свободата, дори в най-студена зима, дори в най-горещото лято - пусни ме да летя, ...махни от мен тази стъклена мечта. Аз така разбрах написаното и си мисля, как един човек с нежна мечта може да бъде лош за другите.
  • Задължително!
  • А да! Може и с метлата. Знаеш ти, умнице!
    ( да минеш технически преглед препоръчвам)
  • Разсмя ме, синичката ми! Да си имам въображението...
  • Тъй де. Как се ходи с тях до Луната...
  • И стискат.
  • Пепеляшка да си купи бързоходки от естествена кожа.
    Кристалните пантофки са отживелица!
  • Аха, или кръста него! Добро утро, Ачо!
  • Ех Пепеляшке!Всеки си носи кръста!Поздравче!👍👏☺
  • Кога, ако не сега, кой, ако не ти сам?
  • Заглавието не ме учуди.
    И стихотворението - хубаво, приятно, леко мазохистично с добавка жестокост...
  • Ех, Наде...
  • Припознах се..
  • Забравил си как свършва приказката, Ицо. Зависи от принца.
  • Оригинално и трогателно, но Пепеляшка както знаеш винаги е потърпевша. Поздрави1
Предложения
: ??:??