19 мая 2010 г., 23:36

Пак ме попитай...

1.4K 1 9

         ПАК МЕ ПОПИТАЙ


Сякаш сняг разтопен от солта

чезнат в сънища бели сълзите.

Като жива е там Любовта!


Да си тръгнеш ли

пак ме попитай...


Ти до мен. Аз до Тебе ли бях...

По-далечна от лъч на звездите,

тиха жалба, молитва и грях.


Да си тръгнеш ли

пак ме попитай...


Стъпвам тихо и нямам следа.

Пътеки в нощта се преплитат...

И те чакам, аз чакам в съня.


Да си тръгнеш ли

пак ме попитай...


24.12.2009.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ивайло Яков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....