ПАК МЕ ПОПИТАЙ
Сякаш сняг разтопен от солта
чезнат в сънища бели сълзите.
Като жива е там Любовта!
Да си тръгнеш ли
пак ме попитай...
Ти до мен. Аз до Тебе ли бях...
По-далечна от лъч на звездите,
тиха жалба, молитва и грях.
Да си тръгнеш ли
пак ме попитай...
Стъпвам тихо и нямам следа.
Пътеки в нощта се преплитат...
И те чакам, аз чакам в съня.
Да си тръгнеш ли
пак ме попитай...
24.12.2009.
© Ивайло Яков All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
