May 19, 2010, 11:36 PM

Пак ме попитай...

  Poetry » Love
1.4K 1 9

         ПАК МЕ ПОПИТАЙ


Сякаш сняг разтопен от солта

чезнат в сънища бели сълзите.

Като жива е там Любовта!


Да си тръгнеш ли

пак ме попитай...


Ти до мен. Аз до Тебе ли бях...

По-далечна от лъч на звездите,

тиха жалба, молитва и грях.


Да си тръгнеш ли

пак ме попитай...


Стъпвам тихо и нямам следа.

Пътеки в нощта се преплитат...

И те чакам, аз чакам в съня.


Да си тръгнеш ли

пак ме попитай...


24.12.2009.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивайло Яков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...