19.05.2010 г., 23:36

Пак ме попитай...

1.4K 1 9

         ПАК МЕ ПОПИТАЙ


Сякаш сняг разтопен от солта

чезнат в сънища бели сълзите.

Като жива е там Любовта!


Да си тръгнеш ли

пак ме попитай...


Ти до мен. Аз до Тебе ли бях...

По-далечна от лъч на звездите,

тиха жалба, молитва и грях.


Да си тръгнеш ли

пак ме попитай...


Стъпвам тихо и нямам следа.

Пътеки в нощта се преплитат...

И те чакам, аз чакам в съня.


Да си тръгнеш ли

пак ме попитай...


24.12.2009.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивайло Яков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...