ПАК МЕ ПОПИТАЙ
Сякаш сняг разтопен от солта
чезнат в сънища бели сълзите.
Като жива е там Любовта!
Да си тръгнеш ли
пак ме попитай...
Ти до мен. Аз до Тебе ли бях...
По-далечна от лъч на звездите,
тиха жалба, молитва и грях.
Да си тръгнеш ли
пак ме попитай...
Стъпвам тихо и нямам следа.
Пътеки в нощта се преплитат...
И те чакам, аз чакам в съня.
Да си тръгнеш ли
пак ме попитай...
24.12.2009.
© Ивайло Яков Всички права запазени