4o4ka (Румяна Димитрова)
12 496
3 июн. 2006 г., 12:54

Пак от любов 

  Поэзия
1041 0 4

В заговор с обстоятелствата,
облакът на твоята любов
ме свари на излизане от
храма на предишната,
да питам самотата накъде да тръгна.
И макар, че храмът бе
отворен, канещ и обещаващ сигурност,
аз предпочетох стихията, която ми изпрати небето.
Най-първо разумът, безсилен да ме спре - обеси се.
След него мълния порази плътта ми.
Неразумна и безплътна, само чувствах.
Вървях подир сърцето си,
а то след своя Господ.
Но той в центъра на бурята 
изневери му, като величествен - оттегли се.
Разсипано, сиротно и проклето,
сърцето ми, загубило и ритъма - предаде се.

Накрая, като притежателка на нищото,
покой потърсих в отчаянието,
но се моля,
да оцелее битието
в прегръдката на възкресението
пак от любов!

© Румяна Димитрова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??