Пак от любов
В заговор с обстоятелствата,
облакът на твоята любов
ме свари на излизане от
храма на предишната,
да питам самотата накъде да тръгна.
И макар, че храмът бе
отворен, канещ и обещаващ сигурност,
аз предпочетох стихията, която ми изпрати небето.
Най-първо разумът, безсилен да ме спре - обеси се.
След него мълния порази плътта ми.
Неразумна и безплътна, само чувствах.
Вървях подир сърцето си,
а то след своя Господ.
Но той в центъра на бурята
изневери му, като величествен - оттегли се.
Разсипано, сиротно и проклето,
сърцето ми, загубило и ритъма - предаде се.
Накрая, като притежателка на нищото,
покой потърсих в отчаянието,
но се моля,
да оцелее битието
в прегръдката на възкресението
пак от любов!
© Румяна Димитрова All rights reserved.
