Jun 3, 2006, 12:54 PM

Пак от любов 

  Poetry
1131 0 4
В заговор с обстоятелствата,
облакът на твоята любов
ме свари на излизане от
храма на предишната,
да питам самотата накъде да тръгна.
И макар, че храмът бе
отворен, канещ и обещаващ сигурност,
аз предпочетох стихията, която ми изпрати небето.
Най-първо разумът, безсилен да ме спре - обеси се.
След него мълния порази плътта ми.
Неразумна и безплътна, само чувствах.
Вървях подир сърцето си, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Румяна Димитрова All rights reserved.

Random works
: ??:??