Пак се връщам
Пак се връщам,
връщам се там,
откъдето съм тръгнала...
Беше трудно да тръгна –
сто години живях в самота...
Беше смутно и странно
да прескачам през чужди огради,
да пристъпвам във чужди градини,
да погаля цветята, чакали дълго,
чакащи вечност някой да ги погали...
Но те не познаха ръката, която ги гали
... и тихо увяхнаха преди да разцъфнат.
Затова се завръщам,
връщам се там, откъдето съм тръгнала!
Ако можеш, ме спри!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Рада Димова Все права защищены
