radiola (Рада Димова)
28 176

Nov 22, 2013, 7:10 PM

Пак се връщам

Poetry

652 0 4

Пак се връщам,

връщам се там,

откъдето съм тръгнала...

Беше трудно да тръгна –

сто години живях в самота...

Беше смутно и странно

да прескачам през чужди огради,

да пристъпвам във чужди градини,

да погаля цветята, чакали дълго,

чакащи вечност някой да ги погали...

Но те не познаха ръката, която ги гали

... и тихо увяхнаха преди да разцъфнат.

Затова се завръщам,

връщам се там, откъдето съм тръгнала!

Ако можеш, ме спри!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Eia (Росица Танчева)

"...да погаля цветята, чакали дълго..."
Никой не може да спре този копнеж...

2014-09-11T12:12:52+03:00
Жулли (Юлия Димитрова)

Някой си е пускал камъчета по пътя...
Харесах!

2013-11-26T22:57:16+02:00
Katriona (Кети Рашева)

Стихът е много хубав, особено ми хареса изяществото, с което поднасяш мисълта!

2013-11-23T12:21:08+02:00
krchernev (Красимир Чернев)

И на сто и първата година тя се върна в своята градина...
Има ли там живи цветя или тепърва ще ги засади наново...
Шшшшт...само душата й знае това!
Поздрав, Рада!

2013-11-22T22:34:18+02:00

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0