Пак се връщам,
връщам се там,
откъдето съм тръгнала...
Беше трудно да тръгна –
сто години живях в самота...
Беше смутно и странно
да прескачам през чужди огради,
да пристъпвам във чужди градини,
да погаля цветята, чакали дълго,
чакащи вечност някой да ги погали...
Но те не познаха ръката, която ги гали
... и тихо увяхнаха преди да разцъфнат.
Затова се завръщам,
връщам се там, откъдето съм тръгнала!
Ако можеш, ме спри!
© Рада Димова All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
