Пак се връщам
Пак се връщам,
връщам се там,
откъдето съм тръгнала...
Беше трудно да тръгна –
сто години живях в самота...
Беше смутно и странно
да прескачам през чужди огради,
да пристъпвам във чужди градини,
да погаля цветята, чакали дълго,
чакащи вечност някой да ги погали...
Но те не познаха ръката, която ги гали
... и тихо увяхнаха преди да разцъфнат.
Затова се завръщам,
връщам се там, откъдето съм тръгнала!
Ако можеш, ме спри!
© Рада Димова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Някой си е пускал камъчета по пътя...
Харесах! -
Стихът е много хубав, особено ми хареса изяществото, с което поднасяш мисълта!
-
И на сто и първата година тя се върна в своята градина...
Има ли там живи цветя или тепърва ще ги засади наново...
Шшшшт...само душата й знае това!
Поздрав, Рада!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Никой не може да спре този копнеж...