Пак се връщам
Пак се връщам,
връщам се там,
откъдето съм тръгнала...
Беше трудно да тръгна –
сто години живях в самота...
Беше смутно и странно
да прескачам през чужди огради,
да пристъпвам във чужди градини,
да погаля цветята, чакали дълго,
чакащи вечност някой да ги погали...
Но те не познаха ръката, която ги гали
... и тихо увяхнаха преди да разцъфнат.
Затова се завръщам,
връщам се там, откъдето съм тръгнала!
Ако можеш, ме спри!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Рада Димова Всички права запазени
