radiola (Рада Димова)
28 176

22 nov 2013, 19:10

Пак се връщам

Poesía

646 0 4

Пак се връщам,

връщам се там,

откъдето съм тръгнала...

Беше трудно да тръгна –

сто години живях в самота...

Беше смутно и странно

да прескачам през чужди огради,

да пристъпвам във чужди градини,

да погаля цветята, чакали дълго,

чакащи вечност някой да ги погали...

Но те не познаха ръката, която ги гали

... и тихо увяхнаха преди да разцъфнат.

Затова се завръщам,

връщам се там, откъдето съм тръгнала!

Ако можеш, ме спри!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Eia (Росица Танчева)

"...да погаля цветята, чакали дълго..."
Никой не може да спре този копнеж...

2014-09-11T12:12:52+03:00
Жулли (Юлия Димитрова)

Някой си е пускал камъчета по пътя...
Харесах!

2013-11-26T22:57:16+02:00
Katriona (Кети Рашева)

Стихът е много хубав, особено ми хареса изяществото, с което поднасяш мисълта!

2013-11-23T12:21:08+02:00
krchernev (Красимир Чернев)

И на сто и първата година тя се върна в своята градина...
Има ли там живи цветя или тепърва ще ги засади наново...
Шшшшт...само душата й знае това!
Поздрав, Рада!

2013-11-22T22:34:18+02:00

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0