radiola (Рада Димова)
28 176

22 nov 2013, 19:10

Пак се връщам

Poesía

653 0 4

Пак се връщам,

връщам се там,

откъдето съм тръгнала...

Беше трудно да тръгна –

сто години живях в самота...

Беше смутно и странно

да прескачам през чужди огради,

да пристъпвам във чужди градини,

да погаля цветята, чакали дълго,

чакащи вечност някой да ги погали...

Но те не познаха ръката, която ги гали

... и тихо увяхнаха преди да разцъфнат.

Затова се завръщам,

връщам се там, откъдето съм тръгнала!

Ако можеш, ме спри!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Eia (Росица Танчева)

"...да погаля цветята, чакали дълго..."
Никой не може да спре този копнеж...

2014-09-11T12:12:52+03:00
Жулли (Юлия Димитрова)

Някой си е пускал камъчета по пътя...
Харесах!

2013-11-26T22:57:16+02:00
Katriona (Кети Рашева)

Стихът е много хубав, особено ми хареса изяществото, с което поднасяш мисълта!

2013-11-23T12:21:08+02:00
krchernev (Красимир Чернев)

И на сто и първата година тя се върна в своята градина...
Има ли там живи цветя или тепърва ще ги засади наново...
Шшшшт...само душата й знае това!
Поздрав, Рада!

2013-11-22T22:34:18+02:00

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0