radiola (Рада Димова)
176 3135
22 nov 2013, 19:10

Пак се връщам 

  Poesía
441 0 4

            

 

                                  Пак се връщам,

                                  връщам се там,

                                  откъдето съм тръгнала...

                                  Беше трудно да тръгна –

                                  сто години живях в самота...

                                  Беше смутно и странно

                                  да прескачам през чужди огради,

                                  да пристъпвам във чужди градини,

                                  да погаля цветята, чакали дълго,

                                  чакащи вечност някой да ги погали...

                                  Но те не познаха ръката, която ги гали

                                  ... и тихо увяхнаха преди да разцъфнат.

 

                                   Затова се завръщам,

                                   връщам се там, откъдето съм тръгнала!

                                   Ако можеш, ме спри!

© Рада Димова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • "...да погаля цветята, чакали дълго..."
    Никой не може да спре този копнеж...
  • Някой си е пускал камъчета по пътя...
    Харесах!
  • Стихът е много хубав, особено ми хареса изяществото, с което поднасяш мисълта!
  • И на сто и първата година тя се върна в своята градина...
    Има ли там живи цветя или тепърва ще ги засади наново...
    Шшшшт...само душата й знае това!
    Поздрав, Рада!
Propuestas
: ??:??