15 дек. 2007 г., 07:57

Пак сиротни...

Поэзия

933 0 17

***
Кога си тръгнах?
Колко мина?
А ти защо във мен остана...
и ме прегърна?
Не отмина...
викът отляво...
жива рана...

Кога си тръгна?
Как замина?
Защо отново в мен болеше?
И пак ме върна...
като зима...
снегът от сълзи...
в мен валеше...

Кога ще тръгнем?
Колко има...
до кръв да потечем самотни?
И без да тръпнем...
в длан любима...
сърцата пак ще са...
сиротни...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Napolitano (Валентин Желязков)

снегът от сълзи...
в мен валеше...
Това ме впечатли... !!!!!!!!!!

2007-12-15T21:46:24+02:00
Довереница (Дочка Василева)

"И без да тръпнем...
в длан любима...
сърцата пак ще са...
сиротни..."

!!!

2007-12-15T21:43:58+02:00
AzDobrata (Аз Добрата)

Прекрасно твориш наистина. Няма спор!И особено, когато сте се събрали с Рени във вашето общо стихотворение..Направо върхът!Браво и на двете ви!

2007-12-15T19:52:33+02:00
ДВАТА_ВЪЛКА (АГОП КАСПАРЯН)

ееееееее,нямам думи!чудесно е!направо в раната!!!!малка перла!

2007-12-15T17:45:11+02:00
Индиана (Криси)

като зима...
снегът от сълзи...
в мен валеше...
Прекрасно!!!

2007-12-15T16:48:44+02:00