Apaika (Арлина) Apaika (Арлина)
2 149
Dec 15, 2007, 7:57 AM

Пак сиротни...

  Poetry
929 0 17
***
Кога си тръгнах?
Колко мина?
А ти защо във мен остана...
и ме прегърна?
Не отмина...
викът отляво...
жива рана...

Кога си тръгна?
Как замина?
Защо отново в мен болеше?
И пак ме върна...
като зима...
снегът от сълзи...
в мен валеше...

Кога ще тръгнем?
Колко има...
до кръв да потечем самотни?
И без да тръпнем...
в длан любима...
сърцата пак ще са...
сиротни...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Арлина All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0