Пак те търся
От шума на дъжда се пробуждам
и усещам - в гърдите ми нещо гори.
Тишината напира под покриви,
където сърцето отново скрито тъжи.
Безспирно вали по стъклата ни,
попива дълбоко във моята длан.
А онзи, скритият огън в сърцата ни,
още пази във себе си стария плам.
Пак те търся в ъглите на душата си,
където остави гореща следа.
Искам пак да държа ръката ти,
когато ти трябва приятелка добра.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Пламена Добрева Все права защищены
