Пак те търся
От шума на дъжда се пробуждам
и усещам - в гърдите ми нещо гори.
Тишината напира под покриви,
където сърцето отново скрито тъжи.
Безспирно вали по стъклата ни,
попива дълбоко във моята длан.
А онзи, скритият огън в сърцата ни,
още пази във себе си стария плам.
Пак те търся в ъглите на душата си,
където остави гореща следа.
Искам пак да държа ръката ти,
когато ти трябва приятелка добра.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Пламена Добрева Всички права запазени
