Feb 26, 2009, 8:10 PM

Пак те търся

  Poetry
1.5K 0 14

От шума на дъжда се пробуждам
и усещам - в гърдите ми нещо гори.
Тишината напира под покриви,
където сърцето отново скрито тъжи.

 

Безспирно вали по стъклата ни,
попива дълбоко във моята длан.
А онзи, скритият огън в сърцата ни,
още пази във себе си стария плам.

 

Пак те търся в ъглите на душата си,
където остави гореща следа.
Искам пак да държа ръката ти,
когато ти трябва приятелка добра.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Пламена Добрева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....