Това е!... стиховете ми и днес -
протяжно леят се като стомана...
Тъй тежки, жежки... без финес,
какво с поезията моя стана?
Изливам думи, строфи и сълзи,
на кладенед със кал приличам
и шепите ми пълни със коси,
и в черно доста често се обличам...
Дали печеля или губя от това,
че в истини житейски все се блъскам,
обвивам нежността си във кора
и май по дяволите обичта си пръскам...
Дори поисках вятъра безкрил
крилата свои да даде назаем,
а той във вятърната мелница е бил
и да ме "мели" плащала съм наем...
От "нищото" надявах се на "нещо",
от "нещото" съм искала любов...
в очакване на чувството горещо -
разкъсвам си семейния обков...
© Ирена Георгиева Все права защищены