17.08.2011 г., 9:46

Пак тъжно...

756 0 1

Това е!... стиховете ми и днес -

протяжно леят се като стомана...

Тъй тежки, жежки... без финес,

какво с поезията моя стана?

 

Изливам думи, строфи и сълзи,

на кладенед със кал приличам

и шепите ми пълни със коси,

и в черно доста често се обличам...

 

Дали печеля или губя от това,

че в истини житейски все се блъскам,

обвивам нежността си във кора

и май по дяволите обичта си пръскам...

 

Дори поисках вятъра безкрил

крилата свои да даде назаем,

а той във вятърната мелница е бил

и да ме "мели" плащала съм наем...

 

От "нищото" надявах се на "нещо",

от "нещото" съм искала любов...

в очакване на чувството горещо -

разкъсвам си семейния обков...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ирена Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...