Пак тъжно...

Това е!... стиховете ми и днес -

протяжно леят се като стомана...

Тъй тежки, жежки... без финес,

какво с поезията моя стана?

Изливам думи, строфи и сълзи,

на кладенед със кал приличам

и шепите ми пълни със коси,

и в черно доста често се обличам...

Дали печеля или губя от това,

че в истини житейски все се блъскам,

обвивам нежността си във кора

и май по дяволите обичта си пръскам...

Дори поисках вятъра безкрил

крилата свои да даде назаем,

а той във вятърната мелница е бил

и да ме "мели" плащала съм наем...

От "нищото" надявах се на "нещо",

от "нещото" съм искала любов...

в очакване на чувството горещо -

разкъсвам си семейния обков...