Пак във теб ще се влюбя...
Не, не мога да дишам така.
Имам нужда от твоята външност.
Просто искам те тук и те искам сега.
Моя първа любов. Моя истинска същност.
Аз не зная защо ме боли,
но очите ти още ме питат –
„Ти си мой, само мой си,нали,
поумнял, романтик и различен?
Само мои са твоите черти...” –
казваш ти, в тишината се губиш.
Но, повярвай, дори да мълчиш,
пак във теб, пак във теб ще се влюбя...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ивайло Цанов Все права защищены
