23 июл. 2015 г., 22:52

Паличе

530 0 6

      П А Л И Ч Е

 

Мисълта ми смутена -

ме кара да стена.

Болка остра ме пропива,

надежда малка ме опива.

 

Нужна ми е вяра,

но вяра - без мяра.

Откъде се промъкна,

огънче, кой ли те стъкна!?

 

Дребно, но силно светличе,

драсна в пламък паличе.

Блесна душа загрубяла,

запламтя вяра прегоряла!

 

Надеждата моя е тука,

не ще я търся наслука,

че туй силно паличе

в гърди ми пърха кат птиче!


Ренета Първанова

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ренета Първанова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...