23.07.2015 г., 22:52

Паличе

527 0 6

      П А Л И Ч Е

 

Мисълта ми смутена -

ме кара да стена.

Болка остра ме пропива,

надежда малка ме опива.

 

Нужна ми е вяра,

но вяра - без мяра.

Откъде се промъкна,

огънче, кой ли те стъкна!?

 

Дребно, но силно светличе,

драсна в пламък паличе.

Блесна душа загрубяла,

запламтя вяра прегоряла!

 

Надеждата моя е тука,

не ще я търся наслука,

че туй силно паличе

в гърди ми пърха кат птиче!


Ренета Първанова

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ренета Първанова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...