П А Л И Ч Е
Мисълта ми смутена -
ме кара да стена.
Болка остра ме пропива,
надежда малка ме опива.
Нужна ми е вяра,
но вяра - без мяра.
Откъде се промъкна,
огънче, кой ли те стъкна!?
Дребно, но силно светличе,
драсна в пламък паличе.
Блесна душа загрубяла,
запламтя вяра прегоряла!
Надеждата моя е тука,
не ще я търся наслука,
че туй силно паличе
в гърди ми пърха кат птиче!
Ренета Първанова
© Ренета Първанова All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
