П А Л И Ч Е
Мисълта ми смутена -
ме кара да стена.
Болка остра ме пропива,
надежда малка ме опива.
Нужна ми е вяра,
но вяра - без мяра.
Откъде се промъкна,
огънче, кой ли те стъкна!?
Дребно, но силно светличе,
драсна в пламък паличе.
Блесна душа загрубяла,
запламтя вяра прегоряла!
Надеждата моя е тука,
не ще я търся наслука,
че туй силно паличе
в гърди ми пърха кат птиче!
Ренета Първанова
© Ренета Първанова All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
