П А Л И Ч Е
Мисълта ми смутена -
ме кара да стена.
Болка остра ме пропива,
надежда малка ме опива.
Нужна ми е вяра,
но вяра - без мяра.
Откъде се промъкна,
огънче, кой ли те стъкна!?
Дребно, но силно светличе,
драсна в пламък паличе.
Блесна душа загрубяла,
запламтя вяра прегоряла!
Надеждата моя е тука,
не ще я търся наслука,
че туй силно паличе
в гърди ми пърха кат птиче!
Ренета Първанова
© Ренета Първанова All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
