Палитра за обич
Ронени пшенични люспи –
златни слънчеви боички,
мойта майчица изкусно
бодна в новата ми ризка,
два тегела със зелено –
като листнала дъбрава,
капки – залезно червени,
нежно синьо от тинтява.
И по белите ръкави
няколко нашивки има –
никога да не забравям
своята земя любима.
Бод по бод с иглата тънка,
на везмото чудесата
се разгарят като въглен
по платното грубовато.
За да помня – като птица
със перата си нашарени
тази приказна шевица
е на моята България.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Слави Тодоров Все права защищены
