Aug 28, 2019, 10:47 PM

Палитра за обич 

  Poetry » Civilian
644 6 7

Ронени пшенични люспи –

златни слънчеви боички,

мойта майчица изкусно

бодна в новата ми ризка,      

два тегела със зелено –

като листнала дъбрава,

капки – залезно червени,

нежно синьо от тинтява.

И по белите ръкави

няколко нашивки има –

никога да не забравям

своята земя любима.

Бод по бод с иглата тънка,

на везмото чудесата

се разгарят като въглен

по платното грубовато.

За да помня – като птица

със перата си нашарени

тази приказна шевица

е на моята България.

 

© Слави Тодоров All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??