8 мар. 2014 г., 22:42
Листата литват разпилени,
преливат в мен сълзи,
река далечна ромоли,
далечна, а близо е до мене.
Листа на дните пропилени,
сълзи дълбоки
на оттеглил се в планини пленник,
реката на живота край мене се лее,
аз наблюдавам отстрани
с безчувствен като камък лик,
защото съм паметник,
паметник леден и хладен, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация