7 дек. 2008 г., 01:32

Пан

2K 0 16
Щом слънцето залезе зад горския хълм
и славей запее в сладък полусън,
със тръстикова цафара засвири Пан,
той буди гората заспала  едвам.

Рогат, с кози крака и с рижа коса,
любимец на овчаря и бог на леса,
скрит зад храстите и с песен на зла молба,
приканва дриадите на веселба.

Със танцови стъпки и със волна игра,
пристъпват нимфите в тихата гора,
хоро се вие, кънти леса в бурен смях,
примамва овчаря за нощен грях.

А веселия Пан, сладострастник и презрян,
наметнал кожуха на риса заклан,
наднича зад храста и зла мисъл крои
най-чаровната нимфа да похити.

И ето, шум се вдига до Бога голям,
най-прекрасната нимфа е грабнал Пан,
с венец на глава от божури, цветя,
щастлив със плячката изчезва в нощта.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мадлен Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...