Пан
Щом слънцето залезе зад горския хълм
и славей запее в сладък полусън,
със тръстикова цафара засвири Пан,
той буди гората заспала едвам.
Рогат, с кози крака и с рижа коса,
любимец на овчаря и бог на леса,
скрит зад храстите и с песен на зла молба,
приканва дриадите на веселба.
Със танцови стъпки и със волна игра,
пристъпват нимфите в тихата гора,
хоро се вие, кънти леса в бурен смях,
примамва овчаря за нощен грях.
А веселия Пан, сладострастник и презрян,
наметнал кожуха на риса заклан,
наднича зад храста и зла мисъл крои
най-чаровната нимфа да похити.
И ето, шум се вдига до Бога голям,
най-прекрасната нимфа е грабнал Пан,
с венец на глава от божури, цветя,
щастлив със плячката изчезва в нощта.
и славей запее в сладък полусън,
със тръстикова цафара засвири Пан,
той буди гората заспала едвам.
Рогат, с кози крака и с рижа коса,
любимец на овчаря и бог на леса,
скрит зад храстите и с песен на зла молба,
приканва дриадите на веселба.
Със танцови стъпки и със волна игра,
пристъпват нимфите в тихата гора,
хоро се вие, кънти леса в бурен смях,
примамва овчаря за нощен грях.
А веселия Пан, сладострастник и презрян,
наметнал кожуха на риса заклан,
наднича зад храста и зла мисъл крои
най-чаровната нимфа да похити.
И ето, шум се вдига до Бога голям,
най-прекрасната нимфа е грабнал Пан,
с венец на глава от божури, цветя,
щастлив със плячката изчезва в нощта.
© Мадлен All rights reserved.
