Тя е тук! Потръпвам,
щом чуя я да стъпва
по омекналата пръст.
Не носи кръст,
но на кръст ще ни разпъне,
цял един живот ще се прекъсне
с нейния първичен грях:
да търси, да иска,
ключа в ръката си тя стиска
и блуждае някъде в безкрая,
но на света ще дойде крахът, зная!
Ето! Ето!
Глас мистичен в миг я сепва,
нежно в ухото ѝ нашепва,
че иде време
да заносим тежкото си бреме!
Наказия до шия,
че грехът е общ,
за малкия човек и големия вожд,
всички до един имаме вина
и ще я плащаме тук и сега!
Ето я Пандора!
Не усеща никаква умора,
само стимул – рязък, нов,
не е той разум, ни любов,
а само любопитство –
да зърне що има отвътре
на кутията потайна,
ключа тя чака в миг да пъхне
и да види изненадата…
*
Не знам какво ще дойде?
Каквото Богът там нарежда,
но този път не ще да има
някаква надежда,
която да бута,
от кървавия прах
да се изправим пак…
*
И Пандора заминава,
тя изпълни дълга свой
и остави що заслужава
всеки шут или герой…
© Дилян Георгиев Все права защищены