19 июн. 2022 г., 15:27

Панта рей

820 13 24

Дъждът ни посреща 

сред зелените жита.

Селото моли горещо

за вестителната вода.

 

А вестта е хлебородна 

и слънцето живее там-

омесва питка за хората 

в небесен златен храм!

 

Зажадняла е земята ни

и пие ослънчената вода...

И небето ведро премята

многоцветната си дъга!

 

И напомня ни за лятото...

И в жарката му пещ пече 

милостта сторила водата,

която покрай нас тече! 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стойчо Станев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Със закъснение и извинение, благодаря за коментарите, оценките и поздравите, Довереница и Хари!
  • Поздравления, Бате Стойчо!
  • Молитва за дъжд... Кратък шепот
    на листа и на птичи крила.
    Господ е вдигнал ръка от човека,
    но за другите живи твари.
    пак ще плисне небесна вода.
  • Благодаря за коментара и оценката, Катя!
  • Поздравления за красивата ти творба, Стойчо!

    "А вестта е хлебородна

    и слънцето живее там-

    омесва питка за хората

    в небесен златен храм!"

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...