Дъждът ни посреща
сред зелените жита.
Селото моли горещо
за вестителната вода.
А вестта е хлебородна
и слънцето живее там-
омесва питка за хората
в небесен златен храм!
Зажадняла е земята ни
и пие ослънчената вода...
И небето ведро премята
многоцветната си дъга!
И напомня ни за лятото...
И в жарката му пещ пече
милостта сторила водата,
която покрай нас тече!
© Стойчо Станев All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
