Пролет е... пак в сърцата надеждите цъфтят

замръзнали са зимните забрави

между двама, вече станали прегради!

Виждам те в екрана, в прозореца на сайта си останала

нали е пролет, ражда се надежда, и спомените ни ще гледа!

А вятъра ни носи с топлия си полъх

с миговете  прекарвани в чатове и форуми!

Минутите  превръща в часове

и някой се надява, кратка думичка да изчете!

Но края,  все не искаме да спре

и търсим имената си и днес

а навън е пролет ражда се небе, виждаме го как синьо то е!

И тихото небе,  от  миналото ни краде

думите ни в страсти, копирани по папки и сейфове в сърцата...