Пролет е... пак в сърцата надеждите цъфтят
замръзнали са зимните забрави
между двама, вече станали прегради!
Виждам те в екрана, в прозореца на сайта си останала
нали е пролет, ражда се надежда, и спомените ни ще гледа!
А вятъра ни носи с топлия си полъх
с миговете прекарвани в чатове и форуми!
Минутите превръща в часове
и някой се надява, кратка думичка да изчете!
Но края, все не искаме да спре
и търсим имената си и днес
а навън е пролет ражда се небе, виждаме го как синьо то е!
И тихото небе, от миналото ни краде
думите ни в страсти, копирани по папки и сейфове в сърцата...
© Найден Тихомиров Всички права запазени