Парадокс

Без любов не се живее.

Без прегръдка късно вечер,

без сърца и без надежди.

Без слова, които знаем,

но не смеем да ги шепнем.

А пък аз живея, напук

реших да оцелявам.

Сред безбройните гробове

на нещастни скитници далечни.

Аз вървя и плахо се оглеждам.

Няма време за копнежи.

Трябва да се крия.

Кой спокойно би се скитал,

без любов и без надежди,

сам сред всичката човешка обич.

Току-виж, нападнал ме е някой.

Не с нож или с куршуми,

а с любов и погледи горещи.

Не желая да пробуждам пак

сърце, което не умее да обича.

Рицари с доспехи.

Ръкопашен бой и хиляди ранени.

Стига! Не пробуждайте у мен 

любов, тя е чужда и не я разбирам.

Тя е страст, която ме обзема

и след нея нищичко не виждам.

Без любов не се живее.

Казват хората с усмивка.

Но не знаят колко трудно се 

събират парченцата душа,

разбити от любов,

от силен ураган или от 

нечия стихийна радост.

Че те има, че сте двама,

че обичаш повече света.

Дори неопитна и плаха,

ти обичаш, но си твърде слаба.

Без любов ще се превърнеш в прах.

Обич, мога и сама!

Светът в мен не е за двама!