14 июн. 2017 г., 00:22  

Парадокси

1.2K 0 2

Неочаквано отговори ми на всичките въпроси...
Кой ли? – който крие се зад прокси...
Отговори, изтъкани от въпроси.
Какви ли? – явни парадокси...

 

Продължих да питам, бос съм.
Къде ли? – по всичките въпроси...
Стреснах се, комай съм омагьосан?
Що ли аз го питам? – еди-какво си...

 

Всякакви възможности, последвани
от множество въпроси,
приема на отрицанието, отговори носи ни,
но и нови създава парадокси.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Алекс Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Създали сме матрицата си,
    заживяли сме в нея
    с времето сме я забравили
    и най-вече да излезем от нея - ПАРАДОКС!

    Поздрави и за теб Маргарита. Благодаря за отделеното внимание!
  • Създали сме си парадоксален свят и си живеем в него. Няма как да нама парадокси. Поздрави!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...