Неочаквано отговори ми на всичките въпроси...
Кой ли? – който крие се зад прокси...
Отговори, изтъкани от въпроси.
Какви ли? – явни парадокси...
Продължих да питам, бос съм.
Къде ли? – по всичките въпроси...
Стреснах се, комай съм омагьосан?
Що ли аз го питам? – еди-какво си...
Всякакви възможности, последвани
от множество въпроси,
приема на отрицанието, отговори носи ни,
но и нови създава парадокси.
© Алекс All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
