8 июн. 2010 г., 18:19

ПарадЪТ на музите (1) - марионеткаТа

779 0 4

Аз съм  Муза-марионетка, 

имам ясна, тънка сметка –

който може да плати,

ще дърпа моите конци.

 

С мен се чувствате удобно,

макар и богу-неугодно,

Нямам мнение – не ми и трябва,

действам само по команда.

 

Поглед празен – красота!

Ум ли? К'во пък е това?

Някой имал и сърце –

Музът ще ми купи две! -

 

едно от лед, едно от камък,

ще ми построи и замък,

ще крася света така,

ще кимам с празната глава.

 

Ех, едно е мойто опасение -

играчките, дори прекрасни,

омръзват ви със скорост бясна...

 

До... кимане.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Соня Емануилова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много симпатично (и актуално)
  • Допадна ми тази хумористично-сатирична творба.
    Поздрави!
  • Интересно! Поздрав!
  • "Поглед празен – красота!

    Ум ли? К'во пък е това?"

    Еееее....това много ме накефи!
    Дори се посмях.Хареса ми стихът!
    Поздрав,Ронда!

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...